Приятелки
Казваше, че винаги ще си до мене,
така и беше, но преди.
Но защо не чуваш в настоящето как стене
моето сърце, от болка то крещи.
Защо и позволи на самотата бавно моята душа да „прелъсти”?
И нима не виждаш ти сега тъгата, вгледайки се в моите очи.
Кажи наистина, бъди ми откровена,
не ти ли липсват приятелските дни?
Не ти ли липсва, когато душата ти засмена
с моята се радваше,озарена от прелестни лъчи.
Ти толкова много си ми дала,
но и аз на теб, нали?
Ти завинаги ми беше обещала
приятелската ти гореща обич за мене да гори.
Път обратно знам, че ще намериш,
само да поискаш, ти реши.
Пътя многократно можеш да откриваш,
губиш ли се - следвай моите следи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антоанета Георгиева Все права защищены
