Приятелки
Казваше, че винаги ще си до мене,
така и беше, но преди.
Но защо не чуваш в настоящето как стене
моето сърце, от болка то крещи.
Защо и позволи на самотата бавно моята душа да „прелъсти”?
И нима не виждаш ти сега тъгата, вгледайки се в моите очи.
Кажи наистина, бъди ми откровена,
не ти ли липсват приятелските дни?
Не ти ли липсва, когато душата ти засмена
с моята се радваше,озарена от прелестни лъчи.
Ти толкова много си ми дала,
но и аз на теб, нали?
Ти завинаги ми беше обещала
приятелската ти гореща обич за мене да гори.
Път обратно знам, че ще намериш,
само да поискаш, ти реши.
Пътя многократно можеш да откриваш,
губиш ли се - следвай моите следи!
© Антоанета Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Понякога забравяме приятелите си имаме по - важни дела , но има ли го истинското приятество нищо не ще ви раздели ! Поздрави от мен!
-
"Но защо не чуваш в настоящето как стене
моето сърце, от болка то крещи"
Дано успее да намери покой...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Всичко е кръговрат.
Прегръдки и поздрав!