11 июн. 2008 г., 02:09

Приятелко, пиши... 

  Поэзия
557 0 4

                                На Ася 

 

Приятелко, къде вървиш,

защо се криеш и не пишеш,

за нещо себе си виниш

и се намираш в послеписа.

Редовно грешките с уста

си искала да ги изплюеш,

но текстът-житие се подигра

и завъртулките нахули.

А краснописът  ти богат

на търпелива обич, фина сила,

подреждаше прекрасен свят...

(Колко междуредия си изгорила)

Сега запазила си, знам,

навит до смачканост тефтер,

на спирка дъх ще седнеш там

и ще поискаш да намериш

най-хубавите си писма,

най-милите си думи,

най-нежните слова...

 

... Следи от гуми?

 

Останали последни -

за редовете са промяна,

утрото е с нов тефтер,

а старият е твоята замяна...

© Ниела Вон Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??