Приятелко, пиши...
На Ася
Приятелко, къде вървиш,
защо се криеш и не пишеш,
за нещо себе си виниш
и се намираш в послеписа.
Редовно грешките с уста
си искала да ги изплюеш,
но текстът-житие се подигра
и завъртулките нахули.
А краснописът ти богат
на търпелива обич, фина сила,
подреждаше прекрасен свят...
(Колко междуредия си изгорила)
Сега запазила си, знам,
навит до смачканост тефтер,
на спирка дъх ще седнеш там
и ще поискаш да намериш
най-хубавите си писма,
най-милите си думи,
най-нежните слова...
... Следи от гуми?
Останали последни -
за редовете са промяна,
утрото е с нов тефтер,
а старият е твоята замяна...
© Ниела Вон All rights reserved.
