27 июл. 2011 г., 11:09

Приятелко, защо не спиш?!?

1.5K 0 10

Приятелко, защо не спиш?!?

Приятелко, защо не спиш?!?
Какво тревожи ти душата?
Мълчиш, мълчиш, мълчиш, мълчиш...
Загуби ли се в тъмнината?!

Не си девица, ни жена
и размисъл душата пълни...
Една венчана Самота
сега деня ти е препълнила...

Като роман избра съдба
и все се бориш със сюжета...
Къде Реалност, де Лъжа...
Къде подхвърлена монета...

Ти бе добра... Бе най-добрата...
Ти да помогнеш си готова...
С косите миеш Му краката -
Той прашен иде ти отново...

Защо, Приятелко, мълчиш?!?
Защо все думи не намираш?
Като звездичка ли гориш,
та друг щастлив да е в Всемира...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви много! Наде, благозаря ти за чувството и за труда,за отговора ти в стихове!За много години! Зем.
  • Не спя, приятелю, не спя,
    съня анатемосан бяга,
    и казвам много, без слова,
    че тишината не дотяга.



    Не съм девица, ни жена,
    но ти обичаш ме такава,
    за кой ли път подай ръка,
    по пътя, който ни остава.



    Не си избрах роман-съдба,
    не бе ни водевил, ни драма,
    не съм ни лоша, ни добра,
    но друга като мене няма.



    Мълча, приятелю, мълча,
    слова ли... под нозете прах.
    Щом знам, че е щастлив сега,
    то ненапразно изгорях.
  • Изпълваш душата...
  • Много са интересни стиховете ти, винаги стоя дълго на твоята страничка
  • Поздрави

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...