Jul 27, 2011, 11:09 AM

Приятелко, защо не спиш?!? 

  Poetry » Love
1226 0 10

Приятелко, защо не спиш?!?

Приятелко, защо не спиш?!?
Какво тревожи ти душата?
Мълчиш, мълчиш, мълчиш, мълчиш...
Загуби ли се в тъмнината?!

Не си девица, ни жена
и размисъл душата пълни...
Една венчана Самота
сега деня ти е препълнила...

Като роман избра съдба
и все се бориш със сюжета...
Къде Реалност, де Лъжа...
Къде подхвърлена монета...

Ти бе добра... Бе най-добрата...
Ти да помогнеш си готова...
С косите миеш Му краката -
Той прашен иде ти отново...

Защо, Приятелко, мълчиш?!?
Защо все думи не намираш?
Като звездичка ли гориш,
та друг щастлив да е в Всемира...

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви много! Наде, благозаря ти за чувството и за труда,за отговора ти в стихове!За много години! Зем.
  • Не спя, приятелю, не спя,
    съня анатемосан бяга,
    и казвам много, без слова,
    че тишината не дотяга.



    Не съм девица, ни жена,
    но ти обичаш ме такава,
    за кой ли път подай ръка,
    по пътя, който ни остава.



    Не си избрах роман-съдба,
    не бе ни водевил, ни драма,
    не съм ни лоша, ни добра,
    но друга като мене няма.



    Мълча, приятелю, мълча,
    слова ли... под нозете прах.
    Щом знам, че е щастлив сега,
    то ненапразно изгорях.
  • Изпълваш душата...
  • Много са интересни стиховете ти, винаги стоя дълго на твоята страничка
  • Поздрави
  • Както винаги инересно и богато. Поздравления!
  • Като между приятели – искрено, неподправено...
  • !*
  • Поздравления!
    Много ми хареса!
  • Отново е невероятно! Поздрав за талантът ти
Random works
: ??:??