27.07.2011 г., 11:09

Приятелко, защо не спиш?!?

1.5K 0 10

Приятелко, защо не спиш?!?

Приятелко, защо не спиш?!?
Какво тревожи ти душата?
Мълчиш, мълчиш, мълчиш, мълчиш...
Загуби ли се в тъмнината?!

Не си девица, ни жена
и размисъл душата пълни...
Една венчана Самота
сега деня ти е препълнила...

Като роман избра съдба
и все се бориш със сюжета...
Къде Реалност, де Лъжа...
Къде подхвърлена монета...

Ти бе добра... Бе най-добрата...
Ти да помогнеш си готова...
С косите миеш Му краката -
Той прашен иде ти отново...

Защо, Приятелко, мълчиш?!?
Защо все думи не намираш?
Като звездичка ли гориш,
та друг щастлив да е в Всемира...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви много! Наде, благозаря ти за чувството и за труда,за отговора ти в стихове!За много години! Зем.
  • Не спя, приятелю, не спя,
    съня анатемосан бяга,
    и казвам много, без слова,
    че тишината не дотяга.



    Не съм девица, ни жена,
    но ти обичаш ме такава,
    за кой ли път подай ръка,
    по пътя, който ни остава.



    Не си избрах роман-съдба,
    не бе ни водевил, ни драма,
    не съм ни лоша, ни добра,
    но друга като мене няма.



    Мълча, приятелю, мълча,
    слова ли... под нозете прах.
    Щом знам, че е щастлив сега,
    то ненапразно изгорях.
  • Изпълваш душата...
  • Много са интересни стиховете ти, винаги стоя дълго на твоята страничка
  • Поздрави

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...