Приятелство
Приятелство
Живееш до мен,
а аз не те забелязвам.
Вървиш покрай мен,
но аз се заглеждам встрани.
В съня ми нахлуваш
и тайнствено нещо ми казваш,
а аз те прогонвам
на утрото с първите, златни лъчи.
Спираш ме плахо,
но ти си за мен минувача.
Тръгваш нанякъде,
без да усетя дори.
Но стане ли трудно,
когато на мен ми се плаче,
теб вече те няма
и всичко е друго,
и нищо не може да бъде,
както било е преди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Томова Все права защищены
