28 мар. 2020 г., 07:10  

Приятелство

1.4K 2 10

- Eх, как се случи, никой не се мярка

- в тази неделя непосилно – жарка!

Мърмореше си дребничката мравка,

поседнала под сянката на травка.

Тя трябваше да прекоси реката,

оттам живее в къща под земята,

щурецът, който обущар голям е.

Обувките й здраво място нямат.

Огледа се, дали някой ще мине,

та тя реката с него да премине.

И ето, че едно кресливо пате

запъти се и топвайки краката

дочу гласа на мравчицата бедна.

- Ще може ли на твоя гръб да седна!?

- Откарай ме оттатък на реката,

- за мене ти си "Рибката от злато".

- Я качвай се – не се замисли Патьо,

- за миг ще те прекарам през водата.

И бързо тя се покачи отгоре.

- Благодаря за делото – добро е,

- и знай, приятел нов сега намираш,

- за трудности, които да стопираш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

9 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...