28 мар. 2020 г., 07:10  

Приятелство

1.4K 2 10

- Eх, как се случи, никой не се мярка

- в тази неделя непосилно – жарка!

Мърмореше си дребничката мравка,

поседнала под сянката на травка.

Тя трябваше да прекоси реката,

оттам живее в къща под земята,

щурецът, който обущар голям е.

Обувките й здраво място нямат.

Огледа се, дали някой ще мине,

та тя реката с него да премине.

И ето, че едно кресливо пате

запъти се и топвайки краката

дочу гласа на мравчицата бедна.

- Ще може ли на твоя гръб да седна!?

- Откарай ме оттатък на реката,

- за мене ти си "Рибката от злато".

- Я качвай се – не се замисли Патьо,

- за миг ще те прекарам през водата.

И бързо тя се покачи отгоре.

- Благодаря за делото – добро е,

- и знай, приятел нов сега намираш,

- за трудности, които да стопираш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

9 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...