28 мар. 2020 г., 07:10  

Приятелство

1.4K 2 10

- Eх, как се случи, никой не се мярка

- в тази неделя непосилно – жарка!

Мърмореше си дребничката мравка,

поседнала под сянката на травка.

Тя трябваше да прекоси реката,

оттам живее в къща под земята,

щурецът, който обущар голям е.

Обувките й здраво място нямат.

Огледа се, дали някой ще мине,

та тя реката с него да премине.

И ето, че едно кресливо пате

запъти се и топвайки краката

дочу гласа на мравчицата бедна.

- Ще може ли на твоя гръб да седна!?

- Откарай ме оттатък на реката,

- за мене ти си "Рибката от злато".

- Я качвай се – не се замисли Патьо,

- за миг ще те прекарам през водата.

И бързо тя се покачи отгоре.

- Благодаря за делото – добро е,

- и знай, приятел нов сега намираш,

- за трудности, които да стопираш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

9 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...