23 мар. 2010 г., 20:04

Приятелство от разстояние

2K 0 2

Дихание в красив акорд
заплита чувствени воали
в ръцете на зората.

Неземен бриз погалва горд
сантименталните бокали,
потънали в позлата.

Звезди изплакват тихо
невиждан есенен прашец
и капят цветно, на сърца.

Приятелството ни велико
създава нежен бял дворец
в градината на любовта.

Далеч от привидното сиво,
но близо до туптящото червено,
стоим една от друга.

Създаваме си пътища неверни,
които извървяваме смирено,
чрез телефона и чрез химикала.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...