23.03.2010 г., 20:04

Приятелство от разстояние

2K 0 2

Дихание в красив акорд
заплита чувствени воали
в ръцете на зората.

Неземен бриз погалва горд
сантименталните бокали,
потънали в позлата.

Звезди изплакват тихо
невиждан есенен прашец
и капят цветно, на сърца.

Приятелството ни велико
създава нежен бял дворец
в градината на любовта.

Далеч от привидното сиво,
но близо до туптящото червено,
стоим една от друга.

Създаваме си пътища неверни,
които извървяваме смирено,
чрез телефона и чрез химикала.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....