23 mar 2010, 20:04

Приятелство от разстояние

  Poesía
2K 0 2

Дихание в красив акорд
заплита чувствени воали
в ръцете на зората.

Неземен бриз погалва горд
сантименталните бокали,
потънали в позлата.

Звезди изплакват тихо
невиждан есенен прашец
и капят цветно, на сърца.

Приятелството ни велико
създава нежен бял дворец
в градината на любовта.

Далеч от привидното сиво,
но близо до туптящото червено,
стоим една от друга.

Създаваме си пътища неверни,
които извървяваме смирено,
чрез телефона и чрез химикала.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...