Nemesis.
1 результат
Защо не литваш, малка пеперудке,
с изписаните си криле?
Животът ти вечен не тук е,
а в безграничното небе.
Защо не мръдваш, синя обич малка, ...
  666 
Есенни далии
/посветено и подарено на Виктория Ракова/
Беше ранна есен. Буковете и дъбовете тъкмо започваха да тъкат своят пъстроцветен килим по земята. Листата им се носеха надолу толкова нежно... като перца. Танцуваха последния си валс в карнавала.
Насред хилядолетната гора, където отдавна вече се ...
  1638 
Приказки рисуват своите герои,
римуват ги със стихове във мен,
оставят думичките си - порои,
струят и тичинките в техен плен.
Тревата се усмихва на света. ...
  612 
Като прашинково гнездо,
подправено с митична красота,
като извънземни корали,
като римувано писмо,
като детинска чистота, ...
  679 
Червената нишка се разлисти,
когато неочаквано дойде при мен,
до безобразие нахален. Що ще искаш? -
попитах те с дъх притаен..
- Ще ме послушаш малко - каза ти. ...
  641 
Едно пиано пее в мрака
с една цигулка плачеща.
А пъстрострунната китара
приглася им, очакваща
съдбата си със примирение. ...
  541 
Здравей, мое светещо минало,
здравей, мое паметно детство!
Ти дойде от великите спомени
да ме сетиш за мое наследство,
на което глава бе играта. ...
  585 
Тъй цветен е и ярък, и лъчист,
тъй нежно гален е от Слънцето самотно,
изпращащо го в родната му вис
към сребърните дебри на Луната.
Облечен е във огън, в пламъци, ...
  688 
Защото аз не искам да греша.
Не искам да пристъпвам громко.
Не искам кървава душа,
оставила безжизнени отломки.
Защото искам да живея ...
  577 
Цигарен пушек
полита нежно
към небосклона.
Живи картини
заплита важно ...
  912 
Под цъфналата синя слива
душа показва цветен спомен,
пораснал с детските мечти.
И нежно в сянката разказва
летяща приказка красива ...
  671 
Дихание в красив акорд
заплита чувствени воали
в ръцете на зората.
Неземен бриз погалва горд
сантименталните бокали, ...
  1693 
Добър вечер, как мина денят ти?
Сети ли се за пристанището ни красиво?
Сети ли се колко много пъти
там танцуваха делфините игриви?
Добър вечер. Помниш ли звездите, ...
  711 
Пробуждам се от сънното дихание,
което ме обричаше на вечните копнежи,
размивам се, тъгата обладава ме.
Очи отварям и се оплитам в мрежа,
създадена от паяка на самотата, ...
  733 
Чуваш ли гласа на върбата?
Тя плаче от хорското зло
и вика, и се моли, горката,
и стене за малко любов.
Виждаш ли сълзата ù чиста ...
  637 
На златен поднос с кристална украса,
с брилянти засипан от ангели бели,
слова най-жестоки, без капка гримаса
разкриваха тайни в тъга избледнели.
Отнетата радост заменяха с жал, ...
  842 
Открехна вратата на мойто сърце.
Погледна, престраши се и влезе.
Голяма част от него превзе
и вече от там не излезна.
Нима бе грешка да те пусна? ...
  1052 
Пороен дъжд ще отмие греховете
и от земята ще ги заличи,
ще капе кръв от ледовете,
морето в нова багра пак ще оцвети.
Листа ще капят, клоните ще са самотни, ...
  969 
Потоп от лица на мъртвешки обвивки.
Нещастие. Скръб. Самота.
Невежество. Хора - деца без усмивки.
Река от измама. Стопена душа.
Разбити сърца. Разруха. Надежда. ...
  711 
Нощта покри ме с черното си було
и с нежен полъх бавно ме погали.
Мълчание и тъга заплетоха тъмно ветрило,
разтворило призръчни, крехки воали.
Звездите, сякаш светещи феи, ...
  729 
"Живот" - така ли да го нарека?
- Мечти заринати, сълзи горещи,
събрани в призрачна река
от мъртви спомени зловещи.
Сърце, съсипано от скръб, ...
  1033 
Предложения
: ??:??