Приятелството е един оазис
в огромната пустиня на живота -
там чувстваш се отдъхнал и опазен
и защитен някак си от злото.
Приятелството е като камбана,
полюшвана полека във душата
и то е благ мехлем на люта рана,
заслон срещу безмилостния вятър.
Посока е приятелството, хора,
и фар в морето, безпощадно синьо,
то в мрака е една врата отворена,
софра, благословена с хляб и вино.
Ръка, подадена над пропаст тъмна,
икона, осветена във неволя,
най-светлата звезда преди да съмне,
и горда птица, литнала на воля.
© Нина Чилиянска Все права защищены