7.05.2010 г., 15:01

Приятелството

2.3K 0 6

Приятелството е един оазис

в огромната пустиня на живота -

там чувстваш се отдъхнал и опазен

и защитен някак си от злото.

 

Приятелството е като камбана,

полюшвана полека във душата

и то е благ мехлем на люта рана,

заслон срещу безмилостния вятър.

 

Посока е приятелството, хора,

и фар в морето, безпощадно синьо,

то в мрака е една врата отворена,

софра, благословена с хляб и вино.

 

Ръка, подадена над пропаст тъмна,

икона, осветена във неволя,

най-светлата звезда преди да съмне,

и горда птица, литнала на воля.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...