7.05.2010 г., 15:01

Приятелството

2.3K 0 6

Приятелството е един оазис

в огромната пустиня на живота -

там чувстваш се отдъхнал и опазен

и защитен някак си от злото.

 

Приятелството е като камбана,

полюшвана полека във душата

и то е благ мехлем на люта рана,

заслон срещу безмилостния вятър.

 

Посока е приятелството, хора,

и фар в морето, безпощадно синьо,

то в мрака е една врата отворена,

софра, благословена с хляб и вино.

 

Ръка, подадена над пропаст тъмна,

икона, осветена във неволя,

най-светлата звезда преди да съмне,

и горда птица, литнала на воля.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....