May 7, 2010, 3:01 PM

Приятелството

  Poetry » Other
2.3K 0 6

Приятелството е един оазис

в огромната пустиня на живота -

там чувстваш се отдъхнал и опазен

и защитен някак си от злото.

 

Приятелството е като камбана,

полюшвана полека във душата

и то е благ мехлем на люта рана,

заслон срещу безмилостния вятър.

 

Посока е приятелството, хора,

и фар в морето, безпощадно синьо,

то в мрака е една врата отворена,

софра, благословена с хляб и вино.

 

Ръка, подадена над пропаст тъмна,

икона, осветена във неволя,

най-светлата звезда преди да съмне,

и горда птица, литнала на воля.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...