May 7, 2010, 3:01 PM

Приятелството

  Poetry » Other
2.3K 0 6

Приятелството е един оазис

в огромната пустиня на живота -

там чувстваш се отдъхнал и опазен

и защитен някак си от злото.

 

Приятелството е като камбана,

полюшвана полека във душата

и то е благ мехлем на люта рана,

заслон срещу безмилостния вятър.

 

Посока е приятелството, хора,

и фар в морето, безпощадно синьо,

то в мрака е една врата отворена,

софра, благословена с хляб и вино.

 

Ръка, подадена над пропаст тъмна,

икона, осветена във неволя,

най-светлата звезда преди да съмне,

и горда птица, литнала на воля.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...