Приятелят не се купува,
не се предлага и по каталог.
Ако е истински – той нищо не ти струва,
ако фалшив е - не ще ти стигне доживотен влог.
Той е ярко слънце в твоята планета,
свидетел на всичките ти върхове, падения.
Не го превръщай в патерица за утеха,
не го обричай на греховни изкушения.
Приятелят е божи дар,
твой безценен ангел земен.
Със него лек е и най-тежкият товар,
без него планина е и проблемът дребен.
Не го заставяй строго да мълчи,
кога горчилка вместо вяра в теб говори,
предадеш ли се, най-много в него ще кърви.
Твойте рани и в него белези са сторили.
Приятелят усеща те от разстояние
и знае, че понякога го лъжеш,
но се преструва на безчувствено явление
и те оставя тихичко със себе си да бъдеш.
Понякога ще бъде тъжен и отчаян,
понякога ще бъде половин човек,
от грижи, несполуки той замаян,
ще те помоли немощно за някой лек.
Не му отвръщай със небрежно невнимание,
не стой встрани като далеч от болест,
спомни си в свойте дни на изпитание,
кой изпъждаше с усмивка всяка твоя горест.
Приятелят не е монета за размяна,
не е наш роб или длъжник нарочен,
приятелят е две тела, в една душа събрани,
приятелите са един за друг обет безсрочен.
© Антония Спирова Все права защищены