9.12.2012 г., 12:52

Приятелят

926 0 0

 

Приятелят не се купува,

не се предлага и по каталог.

Ако е истински – той нищо не ти струва,

ако фалшив е  - не ще ти стигне доживотен влог.

 

Той е ярко  слънце в твоята планета,

свидетел на всичките ти  върхове, падения.

Не го превръщай в патерица за утеха,

не го обричай на греховни изкушения.

 

Приятелят е божи дар,

твой безценен ангел земен.

Със него лек е и най-тежкият  товар,

без него планина е и проблемът  дребен.

 

Не го заставяй строго да мълчи,

кога горчилка вместо вяра в теб говори,

предадеш ли се, най-много в него ще кърви.

Твойте рани и в него белези са сторили.

 

Приятелят усеща те от разстояние 

и знае,  че понякога го лъжеш,

но се преструва на безчувствено явление 

и те оставя тихичко със себе си да бъдеш.

 

Понякога ще бъде тъжен и отчаян,

понякога ще бъде половин човек,

от грижи, несполуки той замаян,

ще те помоли немощно за някой лек.

 

Не му отвръщай със небрежно невнимание,

не стой встрани като далеч от болест,

спомни си в свойте дни на изпитание,

кой изпъждаше  с усмивка всяка твоя горест.

 

Приятелят не е монета за размяна,

не е наш роб или  длъжник нарочен,

приятелят е две тела, в една душа събрани,

приятелите са един за друг обет  безсрочен.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Спирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....