Приятелю
Ти би ли ме продал за пет стотинки,
Приятелю , защото ти повярвах?
Аз споделих и залък,и години,
но хлябът май разделя, не сплотява..
Гладът ли е по-силен от душата
или от глад душата ти умира?
И затова ли ставам непозната
когато имам нужда от закрила..?
Ти би ли ме разкъсал на парчета
ако си хищник в кожата на агне
когато ти подам ръка, където,
ръката ми ще е крило на ангел?
Ти би ли ме погледнал във очите?
Приятелю, до болка си ми близък!
Сърцето ми се къса във гърдите,
защото обичта ми няма смисъл.
Защото ме продаваш. Като стока.
И пада ми цената. Има криза.
И хвърляш ме в последната посока,
в която трябва просто да си ида.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Гарелова Все права защищены
