18 февр. 2009 г., 08:09

приятна раздяла

676 0 0
Не можем вече за ръка да вървим,
не можем да се смеем както преди.
Дори вече не се поздравяваме,
а като непознати отминаваме.
А бяхме толкова щастливи заедно,
както сега сме поотделно.

Какво между нас се случи
и всичко бързо се счупи,
така че никой не е наранен
и никой не е предаден,
така и не разбрахме
какво точно преживяхме.

Днес всичко продължава да е наред
и всеки от нас да върви напред,
от живота с пълни шепи да граби
и бързо другия да забрави.

Болка дори не изпитахме
и то без лъжи да изричаме.
Дори съседите не разбраха,
никакъв скандал не чуха.

Чак не мога да повярвам
колко добре без тебе си прекарвам.
Събуждам се сутрин с усмивка,
наслаждавайки се на всяка минутка!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тоня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...