30 янв. 2022 г., 08:36

Приюти ме в миг тишина...

1K 11 14

Ако мина по тъжна пътека

и забравя какво е любов,

ако слънцето в мен спре да свети,

в този толкова кратък живот...

 

аз те моля, ти пак ме обичай

и недей се отказва от мен,

нека бъда все твойто момиче

както в онзи, най-първият ден.

 

Не затръшвай вратата пред мене,

дай ми хляб и вода за из път,

дай ми въглен, и него ще взема,

та дано се разпали в студа.

 

Ако някога много ти липсвам,

но от мен вече няма следа,

запази ме в най-светлите мисли,

приюти ме в миг тишина...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина 4удесно!ПОздравления,много нежно.
  • Благодаря ви, Скити, Кате, Влади! Радвам се да ви видя!
  • Поздравления за стиха ти, Руми!
  • Изпълнено с много топлина и истинска любов...
    Красив, докосващ стих!
  • Благодаря ви от сърце за топлото присъствие, скъпи хора! Бъдете здрави и нека водещата сила в живота ви да бъде любовта!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...