Ако мина по тъжна пътека
и забравя какво е любов,
ако слънцето в мен спре да свети,
в този толкова кратък живот...
аз те моля, ти пак ме обичай
и недей се отказва от мен,
нека бъда все твойто момиче
както в онзи, най-първият ден.
Не затръшвай вратата пред мене,
дай ми хляб и вода за из път,
дай ми въглен, и него ще взема,
та дано се разпали в студа. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up