Приюти ме в миг тишина...
Ако мина по тъжна пътека
и забравя какво е любов,
ако слънцето в мен спре да свети,
в този толкова кратък живот...
аз те моля, ти пак ме обичай
и недей се отказва от мен,
нека бъда все твойто момиче
както в онзи, най-първият ден.
Не затръшвай вратата пред мене,
дай ми хляб и вода за из път,
дай ми въглен, и него ще взема,
та дано се разпали в студа.
Ако някога много ти липсвам,
но от мен вече няма следа,
запази ме в най-светлите мисли,
приюти ме в миг тишина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Всички права запазени
