Приютен
420
0
0
В слитъците невзрачни на времето
събрани сякаш от невидима ръка,
въздишат призраци на близки и далечни
с безброй приветливи лица.
На масата отрупана със спомени
разделяме по своему парченца самота.
С наздравица за близкото ни бъдеще
приседнало в неведомата тишина.
Семейните ни корени втвърдяват се
от злите зими и горещите лета.
Животът чезнещ странно възродява се
през трудности и дребнички дела.
В пролуките на пясъчното време
догонваме в различност вечността,
а тя ни шепне като на любим приятел:
„Бъди спокоен, ще те приютя!“
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валя Сотирова Все права защищены
