Приютен
417
0
0
В слитъците невзрачни на времето
събрани сякаш от невидима ръка,
въздишат призраци на близки и далечни
с безброй приветливи лица.
На масата отрупана със спомени
разделяме по своему парченца самота.
С наздравица за близкото ни бъдеще
приседнало в неведомата тишина.
Семейните ни корени втвърдяват се
от злите зими и горещите лета.
Животът чезнещ странно възродява се
през трудности и дребнички дела.
В пролуките на пясъчното време
догонваме в различност вечността,
а тя ни шепне като на любим приятел:
„Бъди спокоен, ще те приютя!“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
