14 нояб. 2015 г., 18:51

Призив 

  Поэзия » Любовная
562 0 4
Изсвирих си пръстите...Този свят няма мелодия.
Единствено призрачен шум и безрадостен смях.
Посях си крилете, от ранни градушки прободени.
Безплодното семе на всяка вина - разпилях.

Защо е ключа, който даваш ми в знак на доверие?
Свали катинара от всички ръждиви врати!
След толкова много сърдечни била изкатерени,
последният дом, но широко отворен - бъди!

© Милена Белчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??