Nov 14, 2015, 6:51 PM

Призив 

  Poetry » Love
561 0 4
Изсвирих си пръстите...Този свят няма мелодия.
Единствено призрачен шум и безрадостен смях.
Посях си крилете, от ранни градушки прободени.
Безплодното семе на всяка вина - разпилях.

Защо е ключа, който даваш ми в знак на доверие?
Свали катинара от всички ръждиви врати!
След толкова много сърдечни била изкатерени,
последният дом, но широко отворен - бъди!

© Милена Белчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??