3 янв. 2008 г., 15:10

Призив за живот

799 0 3
Аз бях за малко,
не бях от там,
всичко изглеждаше малко,
всичко, опожарено от плам.

Имаше някъде големи огньове,
в нечии красиви очи,
някой, който беше отровил
порива за идващите дни.

Този някой бе забравил,
колко хубаво е да си жив,
когато нещастието те спохожда
и успехът с теб върви.

Не забравяй да живееш,
за това родени сме на този свят.
Не забравяй да обичаш,
това е спасението и нашият бряг.

Един ден, когато пораснеш,
ще станеш разумен човек.
Късметът - ще черпиш от него
и ще бъдеш Славния на нашия век!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Баротева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Готинко стихче!Браво!!!
  • Чудесно е Красимира.
    Поздрав и ЧНГ
  • Много е хубаво, наистина трябва да се замислим над това и да не се отказваме при всяка трудност на пътя.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...