Призив за живот
не бях от там,
всичко изглеждаше малко,
всичко, опожарено от плам.
Имаше някъде големи огньове,
в нечии красиви очи,
някой, който беше отровил
порива за идващите дни.
Този някой бе забравил,
колко хубаво е да си жив,
когато нещастието те спохожда
и успехът с теб върви.
Не забравяй да живееш,
за това родени сме на този свят.
Не забравяй да обичаш,
това е спасението и нашият бряг.
Един ден, когато пораснеш,
ще станеш разумен човек.
Късметът - ще черпиш от него
и ще бъдеш Славния на нашия век!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Баротева Все права защищены
