Jan 3, 2008, 3:10 PM

Призив за живот

  Poetry
802 0 3
Аз бях за малко,
не бях от там,
всичко изглеждаше малко,
всичко, опожарено от плам.

Имаше някъде големи огньове,
в нечии красиви очи,
някой, който беше отровил
порива за идващите дни.

Този някой бе забравил,
колко хубаво е да си жив,
когато нещастието те спохожда
и успехът с теб върви.

Не забравяй да живееш,
за това родени сме на този свят.
Не забравяй да обичаш,
това е спасението и нашият бряг.

Един ден, когато пораснеш,
ще станеш разумен човек.
Късметът - ще черпиш от него
и ще бъдеш Славния на нашия век!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Баротева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Готинко стихче!Браво!!!
  • Чудесно е Красимира.
    Поздрав и ЧНГ
  • Много е хубаво, наистина трябва да се замислим над това и да не се отказваме при всяка трудност на пътя.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...