Jan 3, 2008, 3:10 PM

Призив за живот

  Poetry
801 0 3
Аз бях за малко,
не бях от там,
всичко изглеждаше малко,
всичко, опожарено от плам.

Имаше някъде големи огньове,
в нечии красиви очи,
някой, който беше отровил
порива за идващите дни.

Този някой бе забравил,
колко хубаво е да си жив,
когато нещастието те спохожда
и успехът с теб върви.

Не забравяй да живееш,
за това родени сме на този свят.
Не забравяй да обичаш,
това е спасението и нашият бряг.

Един ден, когато пораснеш,
ще станеш разумен човек.
Късметът - ще черпиш от него
и ще бъдеш Славния на нашия век!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Баротева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Готинко стихче!Браво!!!
  • Чудесно е Красимира.
    Поздрав и ЧНГ
  • Много е хубаво, наистина трябва да се замислим над това и да не се отказваме при всяка трудност на пътя.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...