9 нояб. 2010 г., 12:23

Признание

773 0 6

Очите ми пролука не намират

във есенната мрежа на дъжда

и капките му в крайчеца си сбират.

Очите ми пролука не намират

и тръгваш си от мене невидян.

 

И те намирам, докато те губя

в случаен възглас, в поглед отразен,

във стъпките, заглъхнали зад ъгъла.

И те намирам, докато те губя,

защото просто си останал в мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аплодисменти, аплодисменти!
    Вълшебно е - и образите, и чувството, и формата...
    Направо се сгуших в това стихотворение
  • старата рана не зараства лесно
  • Благодаря ви, че бяхте тук, думите ви наистина значат много за мен. Митко, не оставяй бронята да ръждясва - просто я сваляй от време на време
  • Поздрав,Роси!
  • прекрасно...
    а повторенията придават невероятно
    очарование на стиха...много ми хареса.
    сърдечен поздрав, Росица.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...