Признание

Поезия

771 0 6

Очите ми пролука не намират

във есенната мрежа на дъжда

и капките му в крайчеца си сбират.

Очите ми пролука не намират

и тръгваш си от мене невидян.

И те намирам, докато те губя

в случаен възглас, в поглед отразен,

във стъпките, заглъхнали зад ъгъла.

И те намирам, докато те губя,

защото просто си останал в мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Смиф (Валентин Евстатиев)

Аплодисменти, аплодисменти!
Вълшебно е - и образите, и чувството, и формата...
Направо се сгуших в това стихотворение

2010-11-18T13:08:22+02:00
Enena (Елена Нинова)

старата рана не зараства лесно

2010-11-09T21:31:16+02:00
rozita-p (Росица)

Благодаря ви, че бяхте тук, думите ви наистина значат много за мен. Митко, не оставяй бронята да ръждясва - просто я сваляй от време на време

2010-11-09T17:28:45+02:00
rozza (Радка Миндова)

Поздрав,Роси!

2010-11-09T17:00:06+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

прекрасно...
а повторенията придават невероятно
очарование на стиха...много ми хареса.
сърдечен поздрав, Росица.

2010-11-09T15:37:41+02:00