18 февр. 2009 г., 08:38
Времето минава без да усетим,
болката не може да заличи,
приятели ние бяхме допреди,
докато нещо в нас самите се разби.
Още помня силното ти тяло,
как всеки мускул трепваше за мен,
а аз отдавах ти се сякаш
утре нямаше да има момиче за мен.
Ти прие нещата много сериозно,
дали пък аз бях заблуден,
та с мен постъпи толкова грозно,
не заслужих си да бъда унижен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация