Признание...

Времето минава без да усетим,
болката не може да заличи,
приятели ние бяхме допреди,
докато нещо в нас самите се разби.

Още помня силното ти тяло,
как всеки мускул трепваше за мен,
а аз отдавах ти се сякаш
утре нямаше да има момиче за мен.

Ти прие нещата много сериозно,
дали пък аз бях заблуден,
та с мен постъпи толкова грозно,
не заслужих си да бъда унижен.

За прошка не помислих и да моля,
съдбата да решава вместо мен,
но тайничко си мислех аз да стопля,
леглото ти, изстинало от оня ден.

Но още ти държиш се тъй студено,
не вярваш вече в мойта топлота,
възможност дай ми да стопя
това, което е заледено.