11 мая 2012 г., 16:07

Признание 

  Поэзия » Любовная
931 1 8

 

Признание

 

 

 

С отчаяна усмивка се събудих

сред гръм и трясък в жълтото небе,

че онзи спомен, който аз изгубих,

не минал миг, а бъдещ блян ми бе!

 

Усмихнат да те видя. Да докосна

и белега познат с целувки мили.

И с устни в нежен плен да омагьосам

очите ти, бездънно синьо скрили.

 

Не ти, не тук и не сега, признавам -

погрешна всяка малка стъпка беше.

Не спрях дори за миг да се надявам,

сърцето ми макар да се боеше.

 

Какви сме аз и ти към днешна дата?

Приятели добри със чувства чисти?

Любими? Просто двама непознати?

Объркани деца с нередни мисли?

 

Какъв си ти? Каква съм аз? Не зная...

От чувствата си грешни се отричам.

Заспя ли, ще потъна във безкрая

и там дори, помни, ще те обичам...

 

© Яна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??