Признание
Признание
С отчаяна усмивка се събудих
сред гръм и трясък в жълтото небе,
че онзи спомен, който аз изгубих,
не минал миг, а бъдещ блян ми бе!
Усмихнат да те видя. Да докосна
и белега познат с целувки мили.
И с устни в нежен плен да омагьосам
очите ти, бездънно синьо скрили.
Не ти, не тук и не сега, признавам -
погрешна всяка малка стъпка беше.
Не спрях дори за миг да се надявам,
сърцето ми макар да се боеше.
Какви сме аз и ти към днешна дата?
Приятели добри със чувства чисти?
Любими? Просто двама непознати?
Объркани деца с нередни мисли?
Какъв си ти? Каква съм аз? Не зная...
От чувствата си грешни се отричам.
Заспя ли, ще потъна във безкрая
и там дори, помни, ще те обичам...
© Яна All rights reserved.
