Признание
Не съм от онези мъже, силните...
Просто те обичам каквато си.
Ще ти призная днес нещо... Липсваш ми!
Точно такава... Истинска.
Малко капризна си... тихо пролетна,
Цъфтиш... Аз не винаги те разбирам.
Ала те искам ден и нощ, знаеш ли,
с нежните ти манастири...
Спри до мене сега... ще повярвам в теб...
Дявол ако си - идвам в Ада.
Ангел не бъди, че съм с обич проклет
от очите ти - сънища...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
