Признание
Как ме караш да плувам
във очите ти... сладка омара,
всяка нощ да бълнувам,
да гася... негасящ се, пожара.
Как ме караш да тръпна,
щом заскитам по устни... унесено
и с крилете на вятъра хвръкнал
да летя в небесата ти... песенно.
Как ме караш да страдам,
като тъжна виола да плача...
да пламтя... лъкатуша... бездумен,
неотпил от целувките здрача.
Как ме караш да дишам
цветовете ти... пролетни ласки.
Твоят гръм съм, ти... буря в затишие
и обичаш ме... хайде, признай си!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Трифонов Все права защищены
Много ми хареса! 