Признание
Как ме караш да плувам
във очите ти... сладка омара,
всяка нощ да бълнувам,
да гася... негасящ се, пожара.
Как ме караш да тръпна,
щом заскитам по устни... унесено
и с крилете на вятъра хвръкнал
да летя в небесата ти... песенно.
Как ме караш да страдам,
като тъжна виола да плача...
да пламтя... лъкатуша... бездумен,
неотпил от целувките здрача.
Как ме караш да дишам
цветовете ти... пролетни ласки.
Твоят гръм съм, ти... буря в затишие
и обичаш ме... хайде, признай си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Трифонов Всички права запазени
Много ми хареса! 