21 мар. 2015 г., 08:26

Признание

788 0 7

ПРИЗНАНИЕ

 

От теб научих що е любовта.

Последна капка, стичаща се бавно.

По чаша не, от устни на жена,

очакваща, да я отпия жадно.

 

Тя вино е и огън, и море.

Опиянява ме и бавно ме изгаря.

Дори на петдесет съм пак момче,

готово в капката да се удави.

 

А,  Тя е Ти  и  Ти си Тя,

жената дето вечно ме влудява.

Дари ме нежно с паднала сълза,

на рамото. Екстаз изпепеляващ.

 

От теб научих що е любовта.

Тя болката превърна в луда ярост

и в страх, че някой ден сама

ще си отидеш. Да. За жалост!

 

Но аз ще тръгна рано, преди теб.

Запазил спомен за едно момиче.

Останало в очите ми. Проклет

да съм, че само теб обичам.

 

 

Петко Илиев - Дивак

12.03.2015 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петко Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...