Признание
ПРИЗНАНИЕ
От теб научих що е любовта.
Последна капка, стичаща се бавно.
По чаша не, от устни на жена,
очакваща, да я отпия жадно.
Тя вино е и огън, и море.
Опиянява ме и бавно ме изгаря.
Дори на петдесет съм пак момче,
готово в капката да се удави.
А, Тя е Ти и Ти си Тя,
жената дето вечно ме влудява.
Дари ме нежно с паднала сълза,
на рамото. Екстаз изпепеляващ.
От теб научих що е любовта.
Тя болката превърна в луда ярост
и в страх, че някой ден сама
ще си отидеш. Да. За жалост!
Но аз ще тръгна рано, преди теб.
Запазил спомен за едно момиче.
Останало в очите ми. Проклет
да съм, че само теб обичам.
Петко Илиев - Дивак
12.03.2015 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петко Илиев Всички права запазени
