17 мая 2004 г., 18:44

Признание

2.1K 1 2
Как искам нежно да прошепна
в ушенцето ти две слова!
ОБИЧАМ ТЕ аз искам да ти кажа,
какво ли следва след това!

Това ти можеш да узнаеш
поискаш ли го веднага,
това е нещо много сладко
май тръпката е на любовта!

Кажи ми само, че ме искаш
и твой ще бъда аз до край,
красива ще е любовта ни
щом желаеме се знай!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмил Павловски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не е лошо, но ми звучи малко наивно, нещо като някои от така харесваните и слушани песни от мнозинство хора - т.н."фолк".
  • Не е много лошо,но точно края е едно от най-важните неща за всеки един стих.Добре изпипания завършак увеличава силата на написаното.В случая края е много притрупан и бих казал-не ми харесва.Това точно "край" и "знай" не е добре съвместимо,тоест звучението не е много добро.Нищо че стихът за мен звучи доста обикновено,но точно простичките неща понякога са най-силни.Но този стих има нужда от преработка.А сега има и още един момент,който не ми харесва.Втори куплет."май тръпката е в любовта",мисля,че така звучи малко по-добреСега ще прочета и другите твой стихове

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....