16 июн. 2022 г., 12:19

Признание

732 1 2

 

 

       В големият квартал човешки

       считат поетите за грешки.

       Идеите си те крадат

       и често,често се ядат.

       Понякога дори се ритат

       и никого не щат да питат.

       Със рамена и със поклони

       към върховете все се гонят

       кой да отиде по - напред

       във дългия човешки ред.

       Но има и такива - "малки",

       тъй неизвестни,дори "жалки",

       но щом веднъж ги прочетеш

       тутакси ще разбереш,

       че всъщност са много големи.

       И за да не създават проблеми

       ограждат ги с мълчание

       и "незнание",

       а другите за тях научават

       и ги признават

       едва когато един ден на прах стават!

      

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Кърклисийска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поучително и вярно!
    И аз съм писал по темата: https://otkrovenia.com/bg/stihove/poetesata-2
  • За някои, поезията е въпрос на лична потребност, а за други - чесане на егото. Някои имат талант, други нямат. Само читателите и времето пресяват.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...