16.06.2022 г., 12:19

Признание

730 1 2

 

 

       В големият квартал човешки

       считат поетите за грешки.

       Идеите си те крадат

       и често,често се ядат.

       Понякога дори се ритат

       и никого не щат да питат.

       Със рамена и със поклони

       към върховете все се гонят

       кой да отиде по - напред

       във дългия човешки ред.

       Но има и такива - "малки",

       тъй неизвестни,дори "жалки",

       но щом веднъж ги прочетеш

       тутакси ще разбереш,

       че всъщност са много големи.

       И за да не създават проблеми

       ограждат ги с мълчание

       и "незнание",

       а другите за тях научават

       и ги признават

       едва когато един ден на прах стават!

      

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Кърклисийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поучително и вярно!
    И аз съм писал по темата: https://otkrovenia.com/bg/stihove/poetesata-2
  • За някои, поезията е въпрос на лична потребност, а за други - чесане на егото. Някои имат талант, други нямат. Само читателите и времето пресяват.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...