16.06.2022 г., 12:19

Признание

737 1 2

 

 

       В големият квартал човешки

       считат поетите за грешки.

       Идеите си те крадат

       и често,често се ядат.

       Понякога дори се ритат

       и никого не щат да питат.

       Със рамена и със поклони

       към върховете все се гонят

       кой да отиде по - напред

       във дългия човешки ред.

       Но има и такива - "малки",

       тъй неизвестни,дори "жалки",

       но щом веднъж ги прочетеш

       тутакси ще разбереш,

       че всъщност са много големи.

       И за да не създават проблеми

       ограждат ги с мълчание

       и "незнание",

       а другите за тях научават

       и ги признават

       едва когато един ден на прах стават!

      

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Кърклисийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поучително и вярно!
    И аз съм писал по темата: https://otkrovenia.com/bg/stihove/poetesata-2
  • За някои, поезията е въпрос на лична потребност, а за други - чесане на егото. Някои имат талант, други нямат. Само читателите и времето пресяват.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...