6 мая 2007 г., 17:25

Признание

Поэзия

1.1K 0 7

Признание

Днес, седнала на наш’та пейка в парка
под златото на старата върба,
аз чакам те да дойдеш пак на среща,
но закъсняваш... май че е съдба!
Преди страхувах се да ти призная
колко много значиш ти за мен,
че ти си и началото и края -
и зората на утрешния ден!
Някога на тази пейка
попита ме “Обичаш ли ме, мила”?
Аз мълчах, а душата ми крещеше,
но да отроня дума, нямах сила...
Тогава ти целуна ме тъй нежно -
както каза - за последно е това!
Остана само спомена, небрежно
да напомня за неизказаните ми слова...
А как исках да креща тогава!
“Обичам те” изрекох през сълзи,
но явно беше писано да дойде края,
да се изгубят думите ми между златните брези...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

DjOsItO (Инна Филипова)

Стихотворението ти,наистина много ми хареса...Продължавай в същия дух....

2007-12-25T12:15:38+02:00
lost_in_art (Надежда Рашева)

Благодаря ви за хубавите думи!!

2007-05-06T20:19:06+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Много е хубаво!
Хареса ми!

2007-05-06T20:10:25+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много ми хареса стиха ти!
Пиздрав!

2007-05-06T19:12:23+03:00
lost_in_art (Надежда Рашева)

Благодаря ви и се радвам,че ви е харесал стиха ми

2007-05-06T18:26:24+03:00