6.05.2007 г., 17:25

Признание

Поезия

1.1K 0 7

Признание

Днес, седнала на наш’та пейка в парка
под златото на старата върба,
аз чакам те да дойдеш пак на среща,
но закъсняваш... май че е съдба!
Преди страхувах се да ти призная
колко много значиш ти за мен,
че ти си и началото и края -
и зората на утрешния ден!
Някога на тази пейка
попита ме “Обичаш ли ме, мила”?
Аз мълчах, а душата ми крещеше,
но да отроня дума, нямах сила...
Тогава ти целуна ме тъй нежно -
както каза - за последно е това!
Остана само спомена, небрежно
да напомня за неизказаните ми слова...
А как исках да креща тогава!
“Обичам те” изрекох през сълзи,
но явно беше писано да дойде края,
да се изгубят думите ми между златните брези...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

DjOsItO (Инна Филипова)

Стихотворението ти,наистина много ми хареса...Продължавай в същия дух....

2007-12-25T12:15:38+02:00
lost_in_art (Надежда Рашева)

Благодаря ви за хубавите думи!!

2007-05-06T20:19:06+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Много е хубаво!
Хареса ми!

2007-05-06T20:10:25+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много ми хареса стиха ти!
Пиздрав!

2007-05-06T19:12:23+03:00
lost_in_art (Надежда Рашева)

Благодаря ви и се радвам,че ви е харесал стиха ми

2007-05-06T18:26:24+03:00