lost_in_art (Надежда Рашева)
41 146
6.05.2007 г., 17:25 ч.

Признание 

  Поезия
803 0 7
Признание

Днес, седнала на наш’та пейка в парка
под златото на старата върба,
аз чакам те да дойдеш пак на среща,
но закъсняваш... май че е съдба!
Преди страхувах се да ти призная
колко много значиш ти за мен,
че ти си и началото и края -
и зората на утрешния ден!
Някога на тази пейка
попита ме “Обичаш ли ме, мила”?
Аз мълчах, а душата ми крещеше,
но да отроня дума, нямах сила...
Тогава ти целуна ме тъй нежно -
както каза - за последно е това!
Остана само спомена, небрежно
да напомня за неизказаните ми слова...
А как исках да креща тогава!
“Обичам те” изрекох през сълзи,
но явно беше писано да дойде края,
да се изгубят думите ми между златните брези...

















© Надежда Рашева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??