lost_in_art (Надежда Рашева) lost_in_art (Надежда Рашева)
1 41
May 6, 2007, 5:25 PM

Признание

  Poetry
1.1K 0 7
Признание

Днес, седнала на наш’та пейка в парка
под златото на старата върба,
аз чакам те да дойдеш пак на среща,
но закъсняваш... май че е съдба!
Преди страхувах се да ти призная
колко много значиш ти за мен,
че ти си и началото и края -
и зората на утрешния ден!
Някога на тази пейка
попита ме “Обичаш ли ме, мила”?
Аз мълчах, а душата ми крещеше,
но да отроня дума, нямах сила...
Тогава ти целуна ме тъй нежно -
както каза - за последно е това!
Остана само спомена, небрежно
да напомня за неизказаните ми слова...
А как исках да креща тогава!
“Обичам те” изрекох през сълзи,
но явно беше писано да дойде края,
да се изгубят думите ми между златните брези...

















Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Рашева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0