lost_in_art (Надежда Рашева)
41 146
May 6, 2007, 5:25 PM

Признание 

  Poetry
835 0 7
Признание

Днес, седнала на наш’та пейка в парка
под златото на старата върба,
аз чакам те да дойдеш пак на среща,
но закъсняваш... май че е съдба!
Преди страхувах се да ти призная
колко много значиш ти за мен,
че ти си и началото и края -
и зората на утрешния ден!
Някога на тази пейка
попита ме “Обичаш ли ме, мила”?
Аз мълчах, а душата ми крещеше,
но да отроня дума, нямах сила...
Тогава ти целуна ме тъй нежно -
както каза - за последно е това!
Остана само спомена, небрежно
да напомня за неизказаните ми слова...
А как исках да креща тогава!
“Обичам те” изрекох през сълзи,
но явно беше писано да дойде края,
да се изгубят думите ми между златните брези...

















© Надежда Рашева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??