Признание

31 янв. 2008 г., 22:37

Поэзия » Любовная

591 0 1

на Емо

Не искам да превръщам във лъжа
копнежа ми да имам с тебе Рая.
Сега е трудно да те задържа
и невъзможно да не те желая!

Не зная как изглеждаш, но добре
познавам аз душата ти сияйна.
И в мен не може да се побере
онази обич слънчево-безкрайна,

с която ще те храня до мига,
във който ще се слея с Небесата.
Сълзите ми не спират да текат...
Сърцето бие с болка непозната.

Не ме упреквай - безразсъдна бях!
Не ме оставяй в мрака да потъна,
че тебе благославях и кълнях.
... И исках все да пия аз - до дъно!

Сега смирено чакам онзи час,
във който страхове ще ме обземат,
но ще се пръсна пак от обич аз,
когато теб в прегръдките поема!

Признание

Свързани произведения

Комментарии

Предложения