Признание
на Емо
Не искам да превръщам във лъжа
копнежа ми да имам с тебе Рая.
Сега е трудно да те задържа
и невъзможно да не те желая!
Не зная как изглеждаш, но добре
познавам аз душата ти сияйна.
И в мен не може да се побере
онази обич слънчево-безкрайна,
с която ще те храня до мига,
във който ще се слея с Небесата.
Сълзите ми не спират да текат...
Сърцето бие с болка непозната.
Не ме упреквай - безразсъдна бях!
Не ме оставяй в мрака да потъна,
че тебе благославях и кълнях.
... И исках все да пия аз - до дъно!
Сега смирено чакам онзи час,
във който страхове ще ме обземат,
но ще се пръсна пак от обич аз,
когато теб в прегръдките поема!
Не искам да превръщам във лъжа
копнежа ми да имам с тебе Рая.
Сега е трудно да те задържа
и невъзможно да не те желая!
Не зная как изглеждаш, но добре
познавам аз душата ти сияйна.
И в мен не може да се побере
онази обич слънчево-безкрайна,
с която ще те храня до мига,
във който ще се слея с Небесата.
Сълзите ми не спират да текат...
Сърцето бие с болка непозната.
Не ме упреквай - безразсъдна бях!
Не ме оставяй в мрака да потъна,
че тебе благославях и кълнях.
... И исках все да пия аз - до дъно!
Сега смирено чакам онзи час,
във който страхове ще ме обземат,
но ще се пръсна пак от обич аз,
когато теб в прегръдките поема!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Белчева Всички права запазени
