2 авг. 2008 г., 13:03
Признание и Смисъл
Ти признаваш ми, че е красиво -
огнен лъч във утринна роса,
и с душа почувствал, че е живо
чувството, което храни ми гласа…
Във сърцето топло, най – прекрасно
ще запазиш кътче, отредено все за мен.
Там не ще се загнезди опасно
скуката на вялия ни ден.
Ти откриваш смисъл в мойте песни,
и заряда в моите очи.
С теб по пътища нелесни
сбираме в едно души.
В ръце, докосващи се, с верни длани
ражда се вълшебство – страст.
“Няма да повехне Любовта ни!”
Казваш ми го, казвам го и аз.
01.08.2008г.
огнен лъч във утринна роса,
и с душа почувствал, че е живо
чувството, което храни ми гласа…
Във сърцето топло, най – прекрасно
ще запазиш кътче, отредено все за мен.
Там не ще се загнезди опасно
скуката на вялия ни ден.
Ти откриваш смисъл в мойте песни,
и заряда в моите очи.
С теб по пътища нелесни
сбираме в едно души.
В ръце, докосващи се, с верни длани
ражда се вълшебство – страст.
“Няма да повехне Любовта ни!”
Казваш ми го, казвам го и аз.
01.08.2008г.
© Мери Попинз Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Дано!
С обич от Враната! -
"В ръце, докосващи се, с верни длани
ражда се вълшебство – страст.
“Няма да повехне Любовта ни!”
Казваш ми го, казвам го и аз." Звучи като клетва! Нека е винаги така! Поздрави! -
Поздравления!!!Великолепен е стиха ти!!!!
-
АМИН!!!Дано никога не повяхва любовта!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поздравления!