Признание и Смисъл
Ти признаваш ми, че е красиво -
огнен лъч във утринна роса,
и с душа почувствал, че е живо
чувството, което храни ми гласа…
Във сърцето топло, най – прекрасно
ще запазиш кътче, отредено все за мен.
Там не ще се загнезди опасно
скуката на вялия ни ден.
Ти откриваш смисъл в мойте песни,
и заряда в моите очи.
С теб по пътища нелесни
сбираме в едно души.
В ръце, докосващи се, с верни длани
ражда се вълшебство – страст.
“Няма да повехне Любовта ни!”
Казваш ми го, казвам го и аз.
01.08.2008г.
огнен лъч във утринна роса,
и с душа почувствал, че е живо
чувството, което храни ми гласа…
Във сърцето топло, най – прекрасно
ще запазиш кътче, отредено все за мен.
Там не ще се загнезди опасно
скуката на вялия ни ден.
Ти откриваш смисъл в мойте песни,
и заряда в моите очи.
С теб по пътища нелесни
сбираме в едно души.
В ръце, докосващи се, с верни длани
ражда се вълшебство – страст.
“Няма да повехне Любовта ни!”
Казваш ми го, казвам го и аз.
01.08.2008г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
